Молете се за него!
Беше грешен.
Той беше вярващ –
не и благоверен.
Продадохте го
за паница леща.
Но не от глад –
от страх.
И завист черна.
Той съгреши пред вас
с безгрешността си.
Това ви стигна
да го прокълнете.
Не ви предаде.
Просто каза :
- Аз съм.
И зарад вас
увисна на въжето.
Нали му бяхте братя .
Или само
единствен той
ви чувстваше такива.
Кълняхте се във вярност.
Но през рамо
поглеждахте
кога ще си отиде.
Показал бе ви
пътя за към Шипка
и всекиму
бе вдъхнал вяра свята.
Сеячът
бе усетил, че пониква,
във Българско
духът на Свободата.
И в българина,
че се раждат чувства,
надскочили
по стойността си хляба.
И,че веднъж
от свободата вкусил,
започва
същността си да съзнава.
Че няма гибел,
за народ повярвал
във себе си ,
както се вярва в Господ.
Молете се за Левски –
ще ни трябва !
За бъдещето –
само той е мостът.