автор: milcho

На Албена

Телефона звъни, -Милче? Ало!
Сринат съм. Трепет съм. Да.
Изтече толкова много вода,
и пак този зов... и пак от Начало!

Така вече (почти) никой не ме нарича.
Този сън-врън рефрен. Този чайник боза.
Зелена морава. Село. Чувам “блее” коза!
Стара Слива. Цвят. Слънце припича.

Отсреща идва насреща ми дядо Милан.
Баба, в цветята в сандък със нов обков.
Татко от София. Бърза, бърза Цветков!
Яздя оня Бял Сляп Овен. Като пиян.

Лелите Аника, Юля, Дана, Ирина,
Имена като в сън в лятна нощ,
Черно небе. Плащ звезди. Слама кош.
Син синчец. Самун дъхъв. Стара камина!

17 години как гледам очите ти,
цветя Цветков и цветя Милче. Ти,
Ти Албена, пак ти целувам ръка,
Майко, пак тази вечна звездна река!

Quelle sera, sera, sera!
Аз рози ще ти набера!
А от онзи синя синчец,
ще ти свия венец!
Бени!

Милчо КИРИЛОВ

03.02.2008 05:29 ЕЕТ София