автор: milcho

На Сашо Шурбанов

Този ден в мен прероден
зазвъня един истински тон.
Кой ме тревожи, кой сътворен,
пее така? Дали Сашо-Милтон?

Години страст, години страх.
и водата мътно сива тече.
Истинната, истина тънеща в прах,
какво го момчето влече?

Далечни звезди, близки химери,
Какво го върна, що го накара?
Няма един и същ път да намери,
от Баба Неделя до баня Мадара.

В прашни лета и снежни зими,
до 2ра мъжка по Тунджа вървя.
Колко ли рими и колко химни
се изгубиха, като в гъста гора

От Москва, Москва до оная река,
От Север до Юг, матушка Волга,
винаги чувствах твойта ръка,
така е. Нали е така мила Олга?

На острова съм с Чосър и Милтън
Над Темза май е по друга мъглата,
да, Климент оф Охрид не е Хилтън,
И много внимателно карам колата.

После пак заседания, стъпки тръпки,
Кой съм аз, а ти, а той? Де е оня?
Е ....и няма повече обятия крепки,
и нимфата пак е до мен на Коня.

Опашки, уши на всяка крачка,
Като в 84та, но вече ретро...
И не Джордж, а Свети Ураил,
шалтера врътна ... и стана светло.

И слагам чертата, и гледам нагоре,
Боже мой благи, вземи ме в Едем!
Не, не искам нищо, така съм уморен,
а наоколо пак е нещо, като подем.

И едвам тихо, тихо влязъл в Рая,
пак претворен гледам тъжно назад
Здравей приятелю (неподозирани - Сашо!),
шепна в омая ...
на мен ми е мъчно за онзи “Ад”!

......
“И ако вие пребъдете в словото Ми,
наистина сте Мои ученици и ще
познаете истината и истината ще ви
направи свободни.” (Йоан 8:31-32)

Милчо КИРИЛОВ

1.02.2008 23:59 ЕЕТ София