автор: miglena

Моят живот...
Какво ли бих могла да нарека така?
Илюзиите, безплътните образи,
сънищата или приказките:
изфантазирани, разказани и
тук-там преживяни... Нима е
"живот" безмисленото скитане
из неизвестността на Нищото...

Твоето име...
Кое е то? Харесва ми да те възприемам
като далечна сянка в мрака, невидим дух,
мой Бог и Демон... Не, това не е точно.
Предпочитам да си лицето на...
безграничната ми свобода! Затова,
не бих могла да те огранича с едно
едничко, човешко име... Мило...

"Ние" няма и не би могло да има.
Не мога да ти дам сърцето си:
На Слънцето съм го обрекла. Съдба.
Не притежавам и душата си:
Луната я владее. Това си пожелах.
А ти... не можеш да ми дадеш друго,
освен мъката, която в себе си таиш...

Само магията притежава силата да
разбие на парченца старите огледала.
Повярвай ми: звездната жарава може
да разтопи ледения прах в очите ти.
Стига истински да пожелаеш това.
Забрави отминалите трепети: от тях
остават живи само ... стиховете...

Важното е да живеем в магическия свят!
В него сме ... сами, не сме заедно,
но не сме и разделени...Нещата ПОЧТИ
се случват, но не са реални, а приказни!
Какво ли се опитвам да опиша? Своите
неописуеми небивалици. И защо не?

Нима "живот" и "име" са нещо друго...
Един безкраен низ от промени в
призрачното пространство на
Магическото време и вечната любов.
За да разберем един ден, че всичко е
едно и също, и реална е само смъртта.

ДАЛИ Е ТАКА?

Бездната не би могла да ме погълне,
докато пресъздавам спомени и сънища
в слово, трепет и дъх проникновен.
Събирам твои с мои чувства, опрощавам
всички изповеди, описвам небивалици,
летя в неспирен полет над нищетата...
Чудно ли е, че с магическа любов
успявам да преодолея и запълня
всички бездни със безмълвен шепот.
А те ехтят, когато произнасям

ТВОЕТО ИМЕ ... МОЯ ЛЮБОВ

Бих искала, ако си огън,
да бъда съчките, жарта...
Бих дала всичко, ако мога
да плача вместо теб в скръбта.
Но не! Аз съм огънят, а ти
би искал не само да гориш:
живота си би дал, ако можеше
със мене вечно да пламтиш.
Защото аз умея да сътворявам
приказни реалности и всичко,
до което се докосвам, е вълшебно.
А който е с мен блести като сияйна

ИСКРИЦА ВЪЛШЕБСТВО

М агическата необятност е безкрайна.
И скам да пътувам из тази неизвестност.
Г ледам небето: с магията го докосвам.
Л етя с вихрения полет на въображението.
Е дин живот имам - на магьосница.
Н ищо друго не е от особено значение.
А з не принадлежа дори на себе си.

М оже би знам всичко, но какво от това.
А збуката на магиката е безмълвието.
Г решно е да описвам неописуемото.
И грая само игри, които си заслужават.
Я сно ми е само, че се забавлявам.

Л юбовта е врата към божествеността.
Ю г и север няма, когато ги слея в едно.
Боря се неспирно със зримите видения.
О стровът на истината е отвъд тъмата.
В ечността пулсира в моята ръка.

Това е моята

РЕАЛНА ВЪЛШЕБНОСТ