автор: fightingone

О, любов, защо спорим така?
Уморих се от религиозното ти говорене
и също, уморих се от цялата тази смърт.
Те отказват да чуват,
така че, остави ги.
Извади стъпалата си от гробовете,
те са заети да бъдат мъртъвци.

Все трябваше да обвиняваме някого:
последната празна бутилка твърд ликьор
избледнелите нокти и перата от пилета
залепнали в калта пред задната врата,
червеите, които си живееха под ухото на котката
и тънкоустият проповедник
който отказваше посещения
с изключение на онзи шибан ден
в който дойде влачейки краката си из двора
в търсене на изкупителната жертва.
Аз се скрих в кухнята под парцалите.

Отказвам да запомня смъртта.
И смъртта се отегчава от всичко това.
Но ти – ти продължавай,
върви, върни се там долу
в гробището
легни, където смяташ, че са лицата им
и отговаряй отново на твоите стари лоши сънища.