автор: sol_lam

Една гъсеница
се качваше
по стълбите
нагоре.
Вчера
тя беше на първото
стъпало, аз я гледах
от края горен
толкова учудена,
че тук десетки хора преминават,
а никой
не беше я размазал
със стъпало.
Днес
тя беше вече
на своя връх -
нащърбения Еверест,
по който ежедневно
сновеме безразлични,
и бе читава,
готова
с нозета мъхести -
да продължи нататък,
отвъд изкъртената част
от индианска пирамида,
докато всички ние -
работници в капан на суетата,
ще продължим да си въобразяваме,
че наши са и прекосяваме
пространствата от облака до корена.