автор: Rag

Твоят поглед ме омайва
и ме кара да мечтая
за свят без болка, без тъга,
но отново пак за всичко се разкайвам
и отново съм в мойта стая,
без прозорци и врати,
и сякаш ме докосваш ти, ти и твоите очи?...
Отново искам аз да стана и заради теб съдбата си да променя,
и звездите да сваля,
но уви болката е тъй реална
и дори по-силна е от любовта.
Не искам аз дори сълзите си да крия,
те са мойта гордост, мойта слабост, моята молба
за свят без болка и тъга.
А моят свят е тъй жесток към мен,
дори когато аз сам го творя -
аз не те докосвам и в съня си - ти бягаш,
а там аз отново съм неподвижен и скован
и сякаш към това легло на болката вовеки прикован...
Ах болката е тъй жестока,
по-страшна е и от смъртта,
която неведнъж съм молил за свобода,
за свят далече от страха,
че пак ще бъда сам,
а на теб друг някой за любов ще ти шепти,
тъй както никога не шепнах аз и не показах свойта страст,
в която ежедневието ми гори...
Когато си наблизо, сърцето ми е в опастност -
за кратко с теб и пак съм сам с песните,
които теб възпяват и полека се пренасям в свят(В свят на сбъдната мечта се докосваме нали?)
и потопен в любовта не чувствам своята скованост,
а само тишина
вместо твоят глас нашепва думи,
каквито трябва да съм казал
в свят без болка и тъга.
***
2001г.