автор: jantreya

Старея бързо. Като катедрала,
в страната на безбожници строена.
Отвън мазилката е още бяла,
ала отвътре e опустошена.
Останките от свещите се стичат
пред няколко олющени икони.
Под купола гнезда се крият птичи,
a фреските от песните се ронят.
Уханието на тамян, изтляло,
въображаемо изпълва мрака.
Старея тъжно.Като катедрала,
която богомолци не очаква.
Без песнопения.Без служби святи.
Камбаната мълчи от омерзение.
Сред паяжини слънчев лъч се клати
в молитвен унес.Мълчаливо бдение
пред бога на душата ми смирена,
заключила греховните си страсти.
Заключила олтара на вселена,
създадена с надеждата за щастие.