Да спрем до тук.
Измъчихме сърцата си -
с лъжовна обич.
И с лъжовна страст.
Да спрем до тук.
И нека не остане
дори лъжовен спомен -
между нас.
Измислени,
от жаждата родени,
подреждаха се думи -
в нежен стих.
Изглеждаха добри, благословени.
А бяха си
отчаяни лъжи.
Какво си дадохме?
Какво си взехме?
Какво остана в нашите сърца?
Едно огнище -
неизпепелено .
Във него огън
тъй и не горя.