автор: yova

часът е десет
никого и нищо не чакам
чета некролози
и пропуква от тежестта им
кората на стария дъб

олящена пейка отдолу
две старици на нея седят
говорят си нещо
навярно си спомнят
за някое младо дръвче
окопават го бавно
водица наливат
и чакат птиците да закръжат

къде ти птици
в това зимно време
самотен вятър
некролога повдигна
а на него младо момче
разтвори криле и политна

и се питам
а сега накъде

зашепна отгоре старият дъб
приведе корона от тъжни ресници
и дълго дълго рисува небе