автор: Marta

Той е този, който
нощем е с мен,
а денем скита
по слънчеви покриви.

Той е този, който,
макар нероден,
отвътре
душата ми чопли.

Той е този, който
прозорците в мен
широко
към света е отворил.

Той е този, който
"Дух в бутилка",
някога,
някъде са нарекли.

Той е този, който
като костилка
на златна череша
свети.

Той е този, който
е мой господар,
докато дълбоко
в мен дълбае.

Той е този, който,
е мой роб,
излезе ли
и си го знае.

Той е този, който
наричам вопъл,
стон,
сълза на душата.

Той е този, който
е и във вас.
Знам си,
че го познахте.
;-)