автор: sarce_za_teb

В амфиболията на стиха
възпях очите ти-
огледална отрезвителност на истини.
Все още недоизлекувани,
с перде...
Жумиш, когато те погледна-
Убиват те светкавици и дъждове!
Доверието се търкулна на кълбо
със много възли.
Не става нов пуловер да плетеш!
Анаграмирай ме!
Да стана нова.
Паяжината сам си изплети
преди да дойда!
Не се моли на Арес.
Когато ти ме любиш- той ще бъде в мен...
до следващия паяк!