Мечът,
този,
с който ме разсече,
не ръждяса...
Пазеха го векове.
Онези,
пишещите в голямата книга,
различни по име,
дадоха ми право да избирам...
Мечът беше мой.
Ръцете се сковаха,
боздуганно тежък бе за мен.
Кръвта във вените се смръзна
докато казвах... "Не"!
На площада
тълпата по-жадна от вчера.
Не тълпа, ами сган!
Искаше зрелище, кървав финал...
"Убий го, убий го"- скандираше яростно!
От сълзите ми молещи мечът ръждяса.
А те те убиха без камъни...
с думи!
Аз те пожалих...