До прозореца стоя сама
ридая и мечтая си за образа свещен.
Стоиш пред мен, заключен в спомени
и шепнеш ми: "Ела със мен"...
И тръгвам аз, падам и политам
опиянена от жаждата за щастие,
ала истина ли е това или
плод на моята фантазия...
Викаш ли ме ти, обичаш ли ме,
или за любовта на друга ти мечтаеш?