автор: sabin

Като пъпка пролетна,

жадуваща целувките на южния вятър
като слънчев лъч
за тъмния ъгъл на душата ми
като усмивка в студеното време...
Като...
Грееш във въображение ми
и осветяваш моя път...
Преминала през
чувствата
и превърната в образ...
Във стих...
И когато ти и реално
в живота ми се появяваш,
прескочила от виртуалното
в житейското ми съществуване...
Гръм и мълнии над и във
главата ми...
Образът ти романтичен
заживява в плът
и ме раздвоява
на мъж и пишещ...

Но защо усещам,
че те са тъй единни в мен...
Пристигай...