автор: zinka

Остаряла, отмаляла,

до прозореца седя,

като въгленче изтляла,

скоро, знам, ще си вървя.



А навън пак слънце грее

и подухва лек ветрец

и на мен ми се живее -

има още в мен живец.



Де да можех да подскоча

и да тръгна - хей така

по обрасналите плочи -

та през пътната врата.



Ще изляза на полето,

все през него ще вървя...

Ех, да стигна до реката,

пък тогава - нека мра :



Ще нахраня с моето тяло

и дървета, и треви

и душата ми във бяло

биле ще се прероди.



Пак ще мога да помагам -

младите ще ме берат,

ще ме слагат сутрин в чая -

и по-здрави ще вървят...



А навън ще грее слънце...

ще подухва лек ветрец,

ще полюшва бяло биле -

бабиния жив живец.