Пусни гнева да си отиде.
без него ще си слаба- засега.
Ще ти е празно, но за малко.
Без него ще се самосъжаляваш
и ще се мразиш- но временно.
Без него ще си плаха и ще плачеш-
и това ще мине.
А после, някой ден,
ще видиш, че са цъфнали дърветата,
а птиците са се завърнали
и залезът е пак по бебешки златист,
но от това не те боли.
Ще чуеш музиката, без да те разплаква,
а шоколадът пак ще ти е сладък.
А ако ненадейно пак го срещнеш,
гневът ще те погледне дръзко,
а ти ще се усмихнеш
и ще осъзнаеш,
че си простила.