автор: Lorena

Пейзажът е разхвърлян в недовършености-
небе от птици, вятър от глухарчета и път от думи.

И сякаш вчера пак била съм тук,
жадувала това небе и този вятър, че и пътя.

Ръцете ми са въртележки неуморни,
разливат време по върхари и дървета,

а всяка песъчинка във морето
говори.

Какво да чуя, вече съм хетера
на облаците в бяло и на дюните,

какво да кажа, уморено
денят се люшка слабоумен.

Умората пониква по клепачите,
а устните пак спрягат междуметия

и тялото ми, сякаш е отречено
от бреговата ивица и пътя.

Не ме боли, пристъпвайки по камъка,
не плача, не играя както някога

сега със слънцето изгрявам над дърветата
и пея с птиците, когато съмне.