автор: Lorena

Кометите не стигаха,
дъждът процеждаше тъгата и по миглите,
капчукът пък тактуваше мелодия,
но някак беше по различно.
И птиците и котките умираха
в един живот живян по подразбиране,
чистилището беше в пазвите на зимата,
а раждаха се стихове.
Тревогите увисваха в мълчание,
Вечерница ги будеше,
мъжете в моя свят се сменяха
и бяха по-разбрани.
Делях си любовта с децата им,
а сутрин се събуждах по-щастлива,
но само вечер ми рисуваха завръщане,
а после ме напускаха.

В един живот живян по подразбиране
понякога се чувствах истинска.