автор: Hemu

- Заветрей ме, ветре, залюлей ме
  искам да забравя момъка висок,
  дето в мислите дохожда, вей ми
  отвей лика му, погледа тъмноок.


- Не мога, моме, силен вятър съм,
  ала лика му така не ще загубиш,
  в мислите той е денем и на сън:
  обичаш го, със сърце го любиш.

- Задъжди, небе, завали, измий ме,
  отмий спомена за момъка строен.
  Кога към него тръгна спирай ме
  със градушка и със дъжд пороен.

- Не мога, моме. Кога към него ходиш
  дъжд не те плаши, порой те не спира
  Не мога ти попреча, ти го любиш
  и тази обич от сърцето ти извира.

- Запали ме, огън, цяла, изгори лика
  на мъжа, дето жар в сърцето пали.
  Изпепели го, да остане в пламъка
  образа, що страните румени гали.

- Не мога, моме, че вън ще прогоря,
  ала ти в сърце надълбоко го пазиш,
  с пламъците само ще те разгоря:
  обичаш го, с много плам го любиш.

- Гръм, ела над мен и силно удари ме:
  само смърт с момъка ще ме раздели.
  Към черната земя вземи и отведи ме,
  бързай, идвай преди да се развидели.

- Не мога, моме, живот да ти отнемам,
  и да загинеш, снага само ще загубиш…
  Душата твоя да вземам сили нямам:
  дори в смъртта ти пак ще го любиш.

24.01.2007г

(цикъл "Звуци от старата ракла")