автор: par4e_poet

"Кажи сега - ми рече тя - колко точно ме обичаш?"
Аз понечих да навлека сърцето си в красиви думи,
да рисувам с боите на копнежа върху платното на бляновете
и да сложа творбата в добре изработена рамка от поетичност.
                                Но успях да кажа само едно "...".

"Брей! - възкликна тя. - Ти си бил парче поет!
Най-много ми хареса втората точка от това многоточие,
метафоричната й образност ме развълнува,
а антропоморфните персонификации в третата бяха разтърсващи!"
                                А аз продължавах да мълча колко я обичам.

И продължавах да мълча и да бълвам многоточия,
точка след точка, точка след точка, докато не се получи нещо такова:
....................................................................................
А тя слушаше в омая тишината на моите сърдечни признания.
                               Защото всяка една точка бе открай докрай искрена.

Но тогава ме прекъсна внезапно: "Свърши ли вече?"
"Да - отвърнах аз - ето и финалната точка."
"Нещо изразната система ти куца - разкритикува ме тя. -
Нямаше ли да е по-експресивно, ако всички тия точки бяха целувки?"
               А аз като виден литератор споделих мълчанието си с нейните устни.