Произведението не е подходящо
за лица без чувство за хумор !!!
Реши да ме срещнеш в гората
с едничка идея - да ме „изядеш”,
също като в приказка позната,
но не с апетит, ами с копнеж.
Заговори ме със самочувствие:
искаше от страх да тръпна аз,
но имах вътрешно предчувствие,
че нежност крие се в твоя глас.
Ти може би реши, че съм кокетка,
която лесна хапка е за твоята уста,
заблуди се от червената жилетка,
от това, че носех кошница с цветя.
Представи се със плътен баритон:
„Чавдар. Ловец съм, как звучи това?”
Аз се усмихнах и за да бъда в тон
отвърнах: „Диана – богиня но лова”.
Закачката в гласа усети и разбра,
че съм вълчица… в кожата на агне,
продължихме заедно в гъстата гора -
тъмно бе, отдавна минало бе пладне...
И случи се каквото може да се случи,
когато се разхождат ловец с вълчица…
Не, няма да разказвам що се получи,
че приказките тук четат се от дечица.
:)
03.12.2006г