автор: Mira_j

По пътя на моето време
вдигам ръката на стоп.
Никой не ще да ме вземе
хукнал във своя галоп.

Спирам пред буйно поточе.
Грабвам във шепа вода.
Ала и то си клокочи,
търсело път към дома.

Връх покорявам планински.
Облаче пипвам с ръка.
Шепне ми вятъра : - Тичай
към другия край на света.

Все не намирам посока,
търся все друга река,
скачам във пропаст дълбока
търся във мрака искра.

И ще вървя тъй до края
търсеща, бродеща, там
гдето не свършва безкрая
или започва, не знам.