И аз си имах четирите дни,
в които бях със своята Франческа.
Времето бе спряло да върви.
А преди летеше като днеска.
Минутите ни бяха приютили
във своята прегръдка край морето.
От ласките оставахме без сили,
в гърдите лудо блъскаше сърцето...
И после тя пое по своя път.
/бе същото, и аз да си отида/.
Къде са мостовете за отвъд?
За малко да премина, да я вида...
Скрил съм четирите дни. Във мен.
Докато едно сърце е цяло.
Часовникът ми бие всеки ден.
А с Франческа времето бе спряло...