автор: zinka

Нещо светна помежду ни
скръцна,писна, изтрещя-
като пренавити струни
като блъсната врата.

И в ефира се понесе
екот, тътен, пуст брътвеж!
Ти накъса мойта песен,
като непотребна вещ.

С ураган ненужни думи
пръсна мойта тишина.
Няма обич помежду ни-
няма в никого вина.

Просто ние сме различни-
ти си вятър, аз съм свещ.
Но в минутите критични-
сгрява ни леглото-пещ.

И от мъничка свещица
ставам огън и пожар!
Аз съм твоята жар-птица,
ти си моят божи дар.

Остани си буен вятър,
но във шепи ме пази!
Даже в миг на безпощадност,
пламъче ми остави.