автор: sarce_za_teb

Болиш
като дете отиващо еничар
и майката пред мъртвия си син,
като последния куршум
в очите на войника...
Болиш
като столетница бездетна,
режеш вените и сипваш сол.
Победоносно се завръщаш-
звездите във нозете ти са трон.
Болиш
като последната ракия
на просяка, на скитника в ноща.
Колосваш спомените си с ютия,
съшиваш с думи небеса.
Болиш
и палиш всяка пролет,
за мрака няма пъстрота
и цветовете ти са без значение-
в пустиня розата е блян!