автор: djungla

ЗНАЯ, ЧЕ ВИНАГИ ЩЕ ОСТАНА ДЕТЕ,
щом ЛЮБОВТА ме докосва с очи...
Будя се още наивница, вярваща –
ТЯ е звездица и сочи ми пътя –
онзи, най-белия в черните дни.

Тази моя най-чиста любов
днес ме кара да бъда момиче.
Като път, като есенен път
цяла в шума, и тиха, обичана...
В теб се влюбих – сега го разбрах.
Любовта е зараза...
И най-чистият смях.
Как е весело. Колко приятно.
Трепка в мен, трепка в мен любовта.
Като птиче не, като ято,
като хиляди птичи ята...

Не, не пораснах...
Все още съм малка,
сякаш венчилото ми предстои,
сякаш, че никога не съм раждала,
толкова малка.
нищожна почти.

Зная, че винаги ще си бъда дете,
щом ЛЮБОВТА ме докосне.
Като слънце от лед в най-студения ден
ще я имам... и ТЯ ще ме стопли.