автор: miglena

Най-Влюбеното Утро ти желая,
с усмивка "от края до края" на екрана!
(***** *****)

Сърцето ми след вчерашните бури
и среднощните терзания днес грее.
Кръговрата на природата във мен
живее, диша и се проявява в слово.
Вчера бе за вчера, днес си е за днес.
Приказката продължава с нова страст.
Обещавам днес да не тъжа, предавам
в миг на теб и всички в сайта усмихнати
звездички: (***** *****)! Докосни ги!
И ще усетиш нежността на моите ръце.
Усмихни им се! И няма да можеш да спреш.
Погали ги! И в пръстите ти ще потръпнат
иглички, ще настръхнеш, ще ти спре дъха.
Един мъничък миг илюзия за звездност
ти подарявам ... с мноого обич ... за всички
бездиханни дни и нощи, които ти ми даваш.
За отброени мигове се срещаме, и сякаш
е жестоко малко, но всъщност, това е...
НАЙ-МНОГОТО, което можем да получим
един от друг в неумолимата реалност, която
ни превръща в кукли на конци и... Но не,
днес време за тъжни мисли нямам. Казвам
НЕ НА ТЪГАТА, във вчерашния ден изчезна
самотата, днес дочаках те "като на среща"
в Клуб, Нета си го има, макар и не в къщи,
ТЕБ те има, макар и не до мен, за теб съм
"най-красивата в това утро", ахххх, как
обожавам да ме глезиш, мммм, прави го,
и не си помисляй някога да спираш...
Заслужава си да преживея всяка смърт,
за да се случи утро като днешното, звездно.
Като грее Слънцето, звездите уж ги няма.
А те са там, и своите лъчи разпръскват...
е, ще ги получим чак след няколко години.
Така и ти изчезваш, сякаш безвъзвратно,
а всъщност само за броени дни... уфффф,
не обичам да броя часове и минути без теб,
"ел-ки" не помагат в изчисленията на мига,
във който пак ще се завърнеш. Важното е,
че ще те дочакам. Бих ли могла иначе?!
Та ти ме вдъхновяваш да ... сваля звезди
и да ги поставя в ръката ти... чрез екрана!
Така, като че ли е най-лесното в света.
И защото си вълшебник, знам, че можеш да
усещаш любовта ми през всички разстояния.
НАЙ-ВЛЮБЕНОТО УТРО ТИ ЖЕЛАЯ!
(*****Мое петзвездно вдъхновение*****)