автор: Marta

Претъркули се в зеленото легло от топъл мъх Денят.
Гъделичкат петичките слънчеви зайчета, гонят съня
от очите му ясните, небесносини с бели облаци в тях.
Протяга се сладко сънливкото, в косите му птичи смях.
Птичи брътвежи и песни любовни. Величествено Слънце.
Подава Златна глава зад излегнатата планина. Зрънце
е още Деня. Ще порасне и ще засее в утробата на Нощта
Нов ден. И притихнало и изумено благодаря за свеща,
която в мен пали всеки нов ден. Благодаря, че те има!