Кафето ухае самотно до мен.
Нагарча вкуса на Новия ден.
От себе си сложих малко тъга
Кафето смутено всичко разбра.
Помоли ме плахо за захарта-
не му се хареса мойта тъга.
Тогава усмивки добавих
разбърках го нежно с ръка
И.... Чудо!
Кафето- кафе е, а засия!
От деня ми изчезна дъха на тъга.
Кафето ми първо-остана си тъмно.
А Новия ден ухае във мен
доволен и пълен с нов аромат
усмихва се вече -има Нов цвят!