автор: scenaristbg

(прочетете първа глава, преди втората част (стар български обичай)

И естествено, той знаеше, че ще я види. " Няма начин"- мислеше си той, " сега ще вдигна глава и ще я видя".
И той я видя. Беше точно пред "Хепи", тя беше леко забързана, сравнително красива на дневната светлина и естествено, той реши да си играе на романтик.
Изчака няколко минути, влезе и се огледа. Тя седеше точно в ъгъла на заведението, край нея имаше някакви нейни приятели или колеги. Ситуацията беше перфектна. Няколко крачки и вече е там. Прокашляне, надвесване над масата - всичко беше в стила на филма "Нотинг Хил" - заговори бавно, с дълбок и доста чаровен ( според него) глас :
- Бих ли могъл да те имам за минутка?
Според него тази лека уклончивост беше доста палава, готова да прерасне в нещо забавно, ако бъде разбрана правилно. Тя само повдигна глава въпросително. Нямаше начин да е той, но... Явно беше. Непознатият отново бе тук.
А непознатият изпита леко потупване по гърба. Сервитьорът го потупваше по гърба настойчиво.
- Господине, има ли причина да лягате наполовина върху масата, точно преди да сервирам тази салата " Цезар"?
Леко смутен се оддръпна, лишавайки се от възможността да получи неподправен отговор, да се наслади на изненадата по лицето й. Явно салатата беше по-важна.
Щом келнерът се отмести, той отново се наведе с очаквателен поглед.
Момичето само го погледна странно, извини се и се изправи. Тръгнаха към входа на заведението, където се спряха. Този път тя го погледна очаквателно.
-Е?
-Толкова ли се учудваш. Без да искам изхвърлих кутията с номера ти. Видях те случайно и реших, че едно питие ще ми се отрази добре.
Тя само отвори леко уста, после я затвори.
- Наистина ли си помисли, че съм сериозна - каза тя лъжейки себе си. - Не е ли твърде романтично? Това да не ти е филм с Хю Грант?
Той се позамисли леко, после се завъртя и си тръгна.
И естествено, тя знаеше, че ще го види пак, защото четеше името му от една изпаднала визитна картичка.