автор: sarce_za_teb

Защо й трябваше да се черви точно сега в огледалото на колата си. Потегли бавно и го видя в последния момент... падаше. Наби спирачки, но сърцето й изкочи от уплаха.
За щастие беше добре. Предложи му да го закара в болница. Отказа. Усмихваше се и я уверяваше, че всичко е наред.
-Мога да те откарам в къщи или на работа? Къде отиваше?
-Никъде. Разхождах се.
-Какво работиш?- продължи да задава въпроси тя.
-Фотограф съм.
Чак тогава Айлин го погледна изпитателно. Около трийсет годишен добре сложен мъж, суров поглед, скулесто лице, трапчинка на брадата, а в черните му очи един особен блясък... Още не можеше да разгадае какво се крие зад тях. Интуицията не й говореше нищо.
-Хайде да тръгваме! Качвай се!- подкани го тя.
Седна до нея и извади пакет цигари. Запали. Издишаше бавно дима и мълчеше. Тя просто караше и не знаеше къде отива.
-Къде да те откарам? Аз вече закъснявам за работа?
-Остави ме тук- й каза той- а очите му се усмихваха.
-Мога ли да те поканя да пием по нещо? За малко не те убих!
-Не се чувствай длъжна.
-Ще ми дадеш ли кутията си с цигари!- помоли го тя.
Няколко секунди рови в дамската си чанта, накрая измъкна един черен молив за вежди, написа нещо на кутията и му я върна.
-Това е телефона ми. Свършвам работа в пет, но през уикенда съм свободна.
Беше петък.
Казаха си обичайните неща и тя продължи за агенцията. Погледна часовника. Закъсняваше с половин час. Не можеше да си го позволи. Сега се доказваше и за нея работата беше много важна.

***Пет часа по-късно при нея***
-Айлин, не си ли гладна? Отиваме на обяд. Идваш ли с нас? Ако решиш в "Хепи" сме.
-Само да довърша нещо... Ще се видим там.
Главата й щеше да се пръсне, толкова много неща трябваше да свърши; а и този мъж сутринта... Не знаеше дори името му. Ами ако не се обади?-любопитството й нарастваше. Имаше нещо странно и тайнствено в поведението на непознатия. Искаше й се да знае повече за него. Защо я вълнуваше толкова? Подобни неща се случват всеки ден. Ако го беше убила?- мисълта я ужаси.

***Пет часа по-късно при него***
На ъгъла на една улица, Фотографът разговаряше оживено с друг мъж. По движенията му личеше, че е нервен. Запали цигара, смачка вече празния пакет в ръката си и го пусна на земята.
Когато по-късно се прибра в хотела, осъзна, че с пакета е изхвърлил телефона на момичето. Поне да знаеше името й. Съжали, че не я попита.
Върна се на онази улица. Оглеждаше всяко ъгълче, дори близките кошчета.
-Бате, кво търсиш, а? Бате, дай 50 стотинки! Бате, дай да има за ляб, бе бате!- едно циганце протягаше ръка към него.
-Как се казваш?
-Мечо.
-На колко си години, Мечо?
-Не знам, май съм на девет.
Мъжът изваде два лева и му ги бутна в ръката.
-Айде бягай, Мечо! И да не си купуваш цигари!
-Няма бе, бате, няма...
Три минути по-късно видя как циганчето дава всичките си изпросени пари на по-голямо момче от него.
Сега мислите му бяха заети с друго. Как да открие непознатата? Къде да я търси в този огромен град и трябваше ли? Не му се прибираше в хотела... Разхождаше се и се вглеждаше в лицата на преминаващите жени, сякаш ей сега ще я види...

(край на първа глава)
Втората глава ще бъде продължена от моя творчески партньор scenaristbg.
Това е ново предизвикателство за нас, така че ще се радваме на вашата подкрепа.