/провокирано от стиха “ Зима” на Алби/
Пердето снежно-
илюзия било-
кинжал хартиен-
измама зрима-
хлътни през него -
тихо - като вихър.
Вземи я нежно -
крачето щърково
ще зарасте -
не ще да има ледове –
само огнена вихрушка -
зорницата ще розовее-
в сърцето – пролет –
Слънце ще изгрее.