По прашна пътека вървя,
а черквата бяла
широко отворила порти
сякаш ми вика
-Ела,свещичка си запали.
Блязох.
Пред иконата свята стоя,
а някой ми шепне
-Поседни.Тук са се молили
хиляди твои предци.
Хладно е.
От камък съм изградена
и преди много,много лета
казват нашествие е било,
но робство си беше...
Твойте деди приютих
децата пищяха,
майки обезумели
вратата следяха
успях,на много живота спасих.
А след това ...ме забравиха.
Започнах да се руша,
но спонсор се яви
и камбанарията обнови.
втора съм по големина в Странджа планина.
Сега съм обновена,
но селото запустя.
Камбаната често
бавно кънти за прошка последна...
Но лани се оживи,
от големия град дойдоха
с модерни коли.
Венчаха се тука.
Камбаната силно заби,
та цялото село огласи.
Излязох от черквата стара
слънчев лъч ме заслепи,
а тя ми прошепна
-И пак се върни...
Вярата българска нека се възроди.