автор: geostal

Като пепел отнесе ни вятърът чувствата,
разпиляха се - есенни тъжни листа -
сега под снега са здраво затиснати,
съвсем ще изгният до пролетта.
И какво от това, че отново се виждаме,
и какво от това, че усмихваш се ти!
Няма ги вече блестящите погледи,
нито пък устните, сочни, изгарящи -
тялото тръпнещо, отмаляло в очакване,
нежните думи, шептящи любов!
Всичко отмина..., свита на топка -
душата ми стене, проклинайки тоя живот!