автор: ivdo

За това, че май не се получи
тази приказка, в която вярвах,
за това,че аз не ти се случих,
подраних или пък закъснявах

за това, че не заспах до тебе
и не се събудих толкова обичана,
за това, че не останах в мислите ти
и всеки ден се чувствах все по-ничия

за това, че не изпрати вятъра
да ми шепне нежни думи в здрача,
за това, че не изрече думите,
от които аз щастлива да заплача

за това, че не успях да те накарам
да очакваш тръпнещ всеки миг,
за това, че не преплува океана
само да ме видиш и ме подържиш

за това, че не нарече дните си
и не докоснах твоето сърце,
за това, че не заспах окичена
в мислите ти, дните и това небе

за това, че не намерих думите,
тихичко оставени от теб самия,
за това, че не намери смисъла
да ме носиш сред цветя и сред пустини

за това, че не събудих в теб пороя
на чувства, лудост, мисли и копнежи,
за това, че не успя да ме обикнеш,
прости ми... Имах страшна нужда да съм твоя.