 |  Само знам, на война ме изпращат.
А на мене никак не ми се воюва...
Нямам битки. Просто имам да плащам
любовта, от която все се страхувам.
Пред окопите с мъртвите ми заблуди
навярно ме чакат и още разстрели.
Воюват със себе си само ония луди,
които са тръгнали, но са се спрели.
Затова ме провождат днес да се диря.
А на мен ми се иска дом и постеля.
Щурците на сватба, аха, да засвирят
и няколко истини в мене ще стрелят.
Пристигам в мига, а той ме напуща.
Изпълнявам задача, къде е отпрашил!
Полето на битките прилича на гущер:
студен и зелен, и току се изплашил.
Поглеждам нагоре за отговор свише.
Сега съм без нищо, без никого, ето,
път е навсякъде, а дом е Всевишният.
А аз съм изправена срещу сърцето си.
Публикувано от Amphibia на 20.01.2008 @ 20:28:08
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.77
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "На изпроводяк" | Вход | 14 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: На изпроводяк
от templier на 20.01.2008 @ 20:37:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Това са най-страшните битки - срещу сърцето си... Едновременно суров и нежен стих. Много много ми хареса! |
Re: На изпроводяк
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 21.01.2008 @ 18:11:11
(Профил | Изпрати бележка) | Сурово и нежно, така обичам живота. Или така му вярвам повече, че е истина.
Не трябва да се воюва срещу сърцето, но...кой ни пита :( |
]
Re: На изпроводяк
от Silver Wolfess на 20.01.2008 @ 20:41:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Страшен стих, Мея! Откъртен от сърцето и тръгнал срещу него. Тези битки, които водим срещу себе си ни изчерпват много повече от всички простотии, с които воюваме катадневно.
Поздрав и прегръдка за дълбоко отекващия стих! |
Re: На изпроводяк
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 21.01.2008 @ 18:26:11
(Профил | Изпрати бележка) | Наистина битките, в които се опитваме да подичиним сърцето на какви ли не чужди измислици за правота и смисленост, са доста тежки и усещам-е понякога като смъртоносни. Ако имат някакъв смисъл е този, че след тях с всички, често и с последни сили сякаш се опитваме да се родим отново. И ставаме по-силни, макар и по-самотни. Но пък си струва, защото сме там, където няма битки. При оцелялата, опазената с цената на много от нас обич.
Прегръдка, Лили! |
]
Re: На изпроводяк
от Ufff на 20.01.2008 @ 20:46:52
(Профил | Изпрати бележка) | Бръкна ми в здравето, да знаеш!
И няма нищо общо със заплащането на каквото и да било. Знам те, като мен си. Не си падаш по отборите и групировките ( нечия страна), по глупавите и излишни битки, а на страната на справедливостта (нищо, че е субективно донякъде това).
Та, ето какво, Meiia, имам конструктивно предложение (защото в случая с героинята ти сте идентични): време е да застанем на позицията: сърцето-свой отбор. Пък ако ще това да ни остане единственият отбор.
Не изпращай сърцето си по пространства, където гласът му ще се изгуби в глъчта на битките. |
Re: На изпроводяк
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 21.01.2008 @ 19:41:11
(Профил | Изпрати бележка) | сърцето-свой отбор
-----------------------
Самоуважението просто го изисква!:)
А аз не само не съм по отборите в смисъл на принадлежност, не толкова формално, но и не мога да се начудя на "състезателното начало" в живота изобщо. Стоя и гледам, стоя и гледам, и не разбирам що за писти са ни начертали сили и хора, че и с препятствия! А още по-зле, ако ние си ги чертаем. Но въпрос на избор, знаеш. Извън пистите понякога изглежда пусто, макар че не е...Просто е друго и законите са други.
Аааа, сърцето ми никъде няма да ходи вече! Стига му толкова странстване в земи, където все иностранец се оказва:)
Всички битки са излишни, освен тези на душата. Това съм изпитала на гърба си.
Пази си гърба и здравето, което понякога е едно и също;)
А стихотворението е старо, но, за жалост, имам много поводи оттогава да си го припомням.
Ето...публикувано с мой ник, с когото публикувам на разни места в нета и, който бях създала по мои си лични причини. Но те май вече не съществуват и...е време да съм цяла:)
Обяснявам, за да не стават грешки;)
http://bukvite.bg/poem.php?docid=49818
|
]
Re: На изпроводяк
от Nika на 20.01.2008 @ 22:11:59
(Профил | Изпрати бележка) | Е, Мея, всичко, което трябва да се каже, си написала.
И ето, дошла съм тук, стоя си и мълча, като на изпроводяк.
Пази се, Мея, бродейки по своите пътища.
Пази себе си, пази и сърцето си.
Пък току виж, някога, няма да има нужда да плащаме с него.
|
Re: На изпроводяк
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 21.01.2008 @ 18:36:10
(Профил | Изпрати бележка) | Не се пазя, Ника, не се пазя:)!(горчива е тази усмивка)
Все пак, това е най-добрата защита-обичта, която сме съхранили в себе си. Другото са тежки и безсмислени брони. А те така тежат!
Това "някога", когато няма да трябва да плащаме със себе си, със сърцето си е май там "отвъд", ако го има...
Не съм оптимист, знаеш... |
]
Re: На изпроводяк
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 20.01.2008 @ 22:22:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Нямам битки. Просто имам да плащам..
_________________
Репарациите са ангарията, която винаги е водила до разорение. Факт...
Всъщност, ако сами се изпращаме зад амбразурите, има някаква прошка. Тръгваме против себе си, но по своя воля. Каква простотия е, не коментирам, но оправдавам… Когато, обаче, е от тези, стоящи зад сърцето ни, нещата придобиват интересна окраска. И тогава накъде?
Имам добра новина за теб: тогава е с един изстрел и двете мишени. Знаеш ли колко са скъпи амунициите? А и като имаш и кредит...
:)
Малко е да се каже хареса ми...
А ти си просто прекрасна!
|
Re: На изпроводяк
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 21.01.2008 @ 19:05:22
(Профил | Изпрати бележка) | против себе си, но по своя воля
--------------------------------------
Ей това е най-странното:(!
Де да бях такъв точен стрелец...пък може и да съм, не знам:)
Амунициите са скъпи, но това да си спомнят войнстващите, нали?!
Аз нямам даже халосни патрони. Че с тези кредити...на доверие, на любов, на живот...не ми остана за запаси:)
Прекрасна съм аз, да, да, когато не съм ужасна;) |
]
Re: На изпроводяк
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 20.01.2008 @ 23:58:38
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Ама и аз не знам къде си тръгнала, като сърцето винаги побеждава- каквото и да му коства това...
А стиха е страхотен!!!
Поздрав,Мея! |
Re: На изпроводяк
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 21.01.2008 @ 18:40:03
(Профил | Изпрати бележка) | Ами изпращат ме да воювам:). Аз не искам, но нещо като мобилизация в душевен смисъл. Искаш-не искаш...да се приведеш в ред, който не е твоят ред, а нечий...Е, не ща! Много ще ми коства, но ще гледам да си остана вярна и да не употребя нито едно смъртоносно оръжие дори и да се налага:)
Поздрав най-сърдечен!:)
както се казваше някъде:) |
]
Re: На изпроводяк
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 21.01.2008 @ 18:44:28
(Профил | Изпрати бележка) | Бойни ветровити полета. Пълководци разни ги избират такива, та да ни е сигурна смъртта, но не!:)
Сърцето не знае жестокост. Прокрадне ли се тя, значи нещо не е съвсем наред и е от другаде пратено.
Жестокост само в другия И смисъл:) |
]
Re: На изпроводяк
от Izabella (izabella_33@yahoo.com) на 21.01.2008 @ 10:17:32
(Профил | Изпрати бележка) | Мноооооооооого войнствена...
Срещу сърцето си.
И така категорична:)
Харесва ми и тази светлина:)! |
Re: На изпроводяк
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 21.01.2008 @ 18:49:19
(Профил | Изпрати бележка) | Че мога да съм войнствена, мога, но защо трябва да е срещу сърцето ми!
Май трябва да сменя мишената:)
Виждай ме по-често силна, та да си повярвам и аз:)
|
]
Re: На изпроводяк
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 21.01.2008 @ 19:00:20
(Профил | Изпрати бележка) | Болезнено възприятие!
Благодаря за което... |
]
Re: На изпроводяк
от stilluser на 21.01.2008 @ 00:05:59
(Профил | Изпрати бележка) | | prosto vijdash tolkova qsno misulta mi kato plamuk na svesht primerno ili prosto q vijdash tolkova qsno az ne znam koi e otsreshta , pokaji mi neshto .. moje bi chuvash muzikata v glavata mi ... :) za teb |
Re: На изпроводяк
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 23.01.2008 @ 13:53:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Не знам пламъкът на свещта дали е образ на яснотата или неяснотата, но аз далеч не съм всевиждаща и всечуваща, слава богу!:) |
]
Re: На изпроводяк
от vesi на 23.01.2008 @ 12:11:20
(Профил | Изпрати бележка) | Без да ни питат - "НЕ трябва да се воюва срещу сълцето... и любовта!"
Много, много хубав стих* |
Re: На изпроводяк
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 23.01.2008 @ 13:51:33
(Профил | Изпрати бележка) | Против волята ни нищо не трябва, даже и да ни карат да живеем.
Благодаря ти! |
]
Re: На изпроводяк
от regina на 23.01.2008 @ 14:29:05
(Профил | Изпрати бележка) | страхотен стих, Мейка!...
войната срещу собственото сърце - някъде там, където дом е Всевишният...отдава ти се погледът отвъд нещата!
поздрав!! |
Re: На изпроводяк
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 23.01.2008 @ 15:03:38
(Профил | Изпрати бележка) | Нямам талант за злободневието. Все в едни неясни теми и невидими светове залитам...
та в отвъдното сигурно ще съм наказана да пиша вестник;))
А сърцето трябва да го пазим, все повече се убеждавам в това. Иначе такава пустота настава, че чак до Всевишния стига.
Поздрав! |
]
Re: На изпроводяк
от HAVA на 24.01.2008 @ 11:38:13
(Профил | Изпрати бележка) | Какво е войната?!
Тя е Любов, сбъркала посоката си!
Затова нямаш битки, а си изправена пред огледалото на същността си. :) |
Re: На изпроводяк
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 24.01.2008 @ 14:22:36
(Профил | Изпрати бележка) | Много хубаво казано и не за реабилитация на доброто или за оправдание на лирическата героиня, а поради дълбоката осъзнатост, че в същността си всичко е любов. И съвсем друг е въпросът как и защо позовляваме да се отдалечим от нея. Воюването не е верният път, както си подчертала.
Благодаря ти! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 801
ХуЛитери: 4
Всичко: 805
Онлайн сега:
