автор: roza1

Очаквах те. И ти дойде.
Сърцето ми покой намери.
Треперя цяла НЕ от студ
от очакване треперя.
Различни пътища минаваме.
Разделяме се. Заминаваме.
И бродим ничии, нанякъде,
с души ранени неизплакани,
със спомени необратими
и УЖ към себе си вървиме.
И идва юнски огнен ден
ти завръщаш се при мен.
Усмихваме се и усещаме,
че миналото предстои ни.
Поглеждаме се и мълчим,
надяваме се с колебание
"Ще променим това мълчание!"
Ръцете ни пак ще се срещнат,
телата тръпнещи ще се усещат
сърцата ранени ще затуптят
мълчанието дълго ще рушат...
Здравей отново Страннико!

На Бога аз благодаря,
че жив и здрав си ти сега!


29.06.2004