Назвезденият блус танцува с голия срам на нощта.
И жълтата страст с разсъблечена жад се полюшва.
Сънноритъмно наедрява в бедрата на пълна луна,
над скиталеца малък, небето си спуска… Вече луднали,
ветровете по всички клавиши разказват се гърлено
със налюбило цветовете им, харизмено случване.
Като бяла кобилка, с подарено от вятър огърлие,
тази музика, не с петолиние, с думи прегръща се …