автор: pastirka

Спи уплашен и неслучен
под завивките на мрака
утрешният ден.
И безцветен е, и скучен,
сбъдването си не чака
в поглед възхитен.

Ризата му не белее
на върха ми със закана,
че ще победи.
Тъмнината му се смее,
трепка чувството изпрано
в спомен за звезди.

Ставай! Събуди мечтите!
Хоризонтът изсветлява
ти да зазориш!
Нека наниза на дните
смисълът да отброява.
Още ли ще спиш?

19.01.08