автор: scenaristbg

Ти естестввено не ме оцени по достойнство, а ме изхвърли.
Изхвърли ме като използвана ароматизирана носна кърпичка.
Имам чувството, че мириша на лимон.

Хвана ме с пръсти, ей така, напъна се леко и ме хвърли.
В торбичка, с други кърпички, в общ контейнер.
И вече смърдя на развалено.

Целият съм лепкав от твоите чувства,
не мога да се изправя, толкова здраво се слепнах
от твоите миризливи чувства.

Ох, искам пак да ме хванеш и лекияко да се напънеш.
Както и всички други кърпички в торбата.
Защото никой вече не мирише на лимон.