автор: Lorena

Венера Милоска и малко джаз,
колко са предсказуеми фантазиите ти,
понякога джин с тоник
и целувка за лека нощ
и това се повтаря отново и отново.
Сънувал ли си, че си еднорог
и ровиш с копита Млечния път
или че си кит
и преплуваш океани,
чертал ли си карти на всеки материк,
който е покорявал духа ти?
Бил ли си трева под копитата на кон,
вятър в косите на самодива,
защо ми говориш, че дъждът не спира след мен,
когато и думите ти, като теб, не са живи.