На Владимир ВИСОЦКИ
Я коней напою,
Я куплет допою……
Останаха конете не поени.
Остана недопята песента.
Поетът със китара седемструнна
пое на път във нощ сребристо-лунна.
Една звезда в небето изгоря.
Бе сплетена от нерви всяка струна.
Във песните душата си изля.
Със глас хриптящ раздираше сърцето ,
пришпорваше живота си поета
и слушаше го цялата страна.
Той пееше -студент,спортист нещастен
и фронтовак - пилот,подводничар,
шофьор, пиянка , лагерник окаян,
човек на риска и бандит отчаян…..
Бе всяка песен нечия съдба.
Отдавна мина времето на Хамлет
но пак остана същият въпрос-
"ДА БЪДЕШ ИЛИ НЕ"! - дилема страшна
към съвестта насочи той безстрашно,
ала да имаш съвест бе разкош.
А Хамлет беше жив.В пуловер черен.
С китара във ръка и с песента
по Пастернак .Театъра мълчеше.
На сцената един човек гореше-
доказваше "НЕ" не е вариант!
Емил ПЕТРОВ