Вчера
е мраморен къс.
Локва от кал, в която намигат
бели звезди.
Звън от фалшиви монети
в продънена длан.
Лице за продан -
почти неносено, но изхабено.
Полепнали по гърлото въпроси
и хрип -
вместо отговор.
Вчера
е сляп лабиринт.
Вой на невидими котки
под моето легло.
Пирон на стената,
от който картината е снета.
Опит за спомен. Опит за мъка.
И кръст
върху им - празнота.
Вчера
е урок?!
(ако вярваш във времето -
дребна утеха!:)
Смях пред заключени порти
и звън от чаши
- отвъд.
Вчера
виси на стената,
обесено в празнична риза.
През процепите
смигва Янус.