Безсънна нощ
във две очи
               прозорци
на сбрана
във сълзи душевност.
Очаквах струните на нежен глас
в две думи да приспят нощта.
Но само тъжен
вятърът се спусна,
приседна до мен
и песен за теб ми запя.
А аз молих се Господи
тази нощ да е звездна.
Да разперим крилата си
и да плуваме
в танц
по-стар от света.
Отворих очи
и сякаш...
               трепна очакване...
Скрито в стрелките.
Които закрачиха бавно
по перваза на времето
сред пустият бряг,
скътал въздишки
в бездомните
пясъчни замъци.
Подпрян
               сънят
на замечтаните ми длани
посрещна утрото
               обляно
в малки капки
бисерна роса.
И проточи се изгревът
с поглед
чист и невинен,
към поредният залез
...изгубен...