Да помним: някои нехаят
и не умуват до живот.
Китарите им всеотдайно
превръщат подлезите
в брод.
Излезли от самата басня,
не ни натрапват нищо те –
поука, извод или гласност -
като дълбоко деколте.
Разпънати
от тънки сметки,
прескачаме ги тон по тон,
за да разпуснем
зад решетките
на подредения си дом.
Когато нощем ни приспива
познатият
до болка сън,
каква мелодия пробива
черупката ни с взлом отвън?
Но щом на сутринта се втурнем
в измисления си простор,
тя вече не звучи бравурно
от коридор
на коридор.
Утехата, че нещо умно
сме вършили
през всички дни,
се къса като първа струна.
И няма кой да я смени.