автор: sarce_za_teb

Посиняха устните от студ,
а лицето стана тъмно-синьо,
ръката стискаше в юмрук
снимката му от преди шейсет години.
Някога се бореха за идеали
искаха света да бъде светъл.
Оцелял на фронта, във войната
преминал през житейски бури,
кога настъпи Свободата
от своите си бе предаден
в концлагера... на Белене.
Умря от недохранване,
без патос във очите,
потомството си някъде-
така и не остави...
А тя го чакаше с надежда
и искаше да се завърне...
Отвориха й картотека,
изкараха я луда.
И снимкакта за нея
бе най-ценното богатство.
Намериха я вчера- до гюма бе заспала,
а във ръката стискаше несбъдната...
мечтата си!