автор: chicho_toshko

Русалката от каменния град
се будеше среднощ озадачена-
"Кога съм всъщност и къде родена?"-
и тръпнеше от мраморния хлад.

Не можеше да мръдне тя снага
на каменната воля подчинена-
"Защо ми е усмивката пленена?"-
и блясваше предателска сълза.

А искаше на воля да лови
на вятъра прегръдката и зноя.
Морето я привличяше с прибоя
и с устрема на белите вълни.

И ето в нощ родена без луна
гранита тихомълком се разцепи.
Русалката разтвори хладни шепи
и в бездната от пяна полетя...