В съня ми тялото ти - синя ваза.
Отронваш листи. Топъл силует.
Докато те пренасям на перваза,
нощта агонизира в пирует.
Докато сляпо пия аромата,
потичат капки винена вода.
Кръвта ти прави смъртоносно салто
и губи собствената си следа.
И тялото ти става все по-крехко.
По-неопределимо от тъга.
Все по-чупливо. И до болка рехаво.
Цветът му си отива. През мъглата.
Последни спомени. Следсънна киша.
Ти си замина. Или пак греша?
Навън изгря провал. Или пък нищо.
Не тялото ти чезне - нечия душа.