автор: kundalini

... имаше едно време едно куче...


ще ти подаря книга
/о мой чаровен, гърлен, вътрешен глас/
ще платя за нея с усмивката си
красива до съвършенство
ще подредя спомените си
за да ги изпратя в света на алтернативната мисъл
който гледам отгоре и е различно оцветен
ще заплета чорап от броеницата
и нишката ще ме води
/може и до Русе да стигна.../
ще надникна в пространството
чийто вятър вее косите ми
и червеното е само нюанс и перлен отблясък
ще вляза през ключалката
/като малката прекрасна жена/
за да измисля пълното пространство без думи
ще заваля като дъжд
чийто парфюм не ме уморява
и ще се откъсна...
ще се подаря...
някога